18 sept 2011, 23:39

Онази

  Poesía
1K 1 11

 Коя съм аз?!

Онази, разпиляната,

която ще остави недовършени

мечтите си и всичките си планове,

на другите да могат да са свършени.

Онази с препрочитаните книги.

Онази, дето още вярва в Бога.

Онази, дето често я настигат

безумните ù, мънички тревоги.

Онази, с много строгите костюми

и куфарчето, пълно със закони,

която често казват, че е умна,

но вятърните мелници все гони.

Която след трагичните любови

поръчва си уиски сутринта.

А после пак се влюбва и отново

раздава се на всички на света.

Това съм аз. Онази - заядливата.

Онази - най-добрата на света.

Наивната. Жестоката. Щастливата.

Онази, дето просто е жена.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариета Караджова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...