Кiara (Киара)
182 300
25 dic 2007, 23:36

Онази тишина, която силно... 

  Poesía
712 0 16

 

Когато те усетя, ще е струнно,
маячно  ще се отразяваш
във луната,

и после всичко ще се скъса
с онази тишина,
която силно побелява.

 

Кажи ми, обич, как боли от "вчера"...?!

 

Когато ме изхвърляш,
ще се късам,
чупя.
Ще зъзна във  ръцете макови 
на нова среща...

и ще шепна.

 

Изтрий ме, обич в послеслови...

до дъно ме разлей във чаша празна.

 

Когато всичко свърши,
не се размивай хапещо прощално
по пръстенната длан
на новата пред старата -
аз тук съм...

                        и ме няма.

 

Омразна си ми обич от любови!

 

Когато някак (не) те усетя,
ще е рано, преди да бъде късно,
кафето ще е в много
и всичко толкова излишно
ще измия с показалец
на  пиано... (а)клавишно.

 

Не плача обич -
просто е студено,

когато е мълчано,
а ти си  обич...
обич, ти днес предсмъртно тиха си,

                           тръпчиво закъсняла.

 

© Киара Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??