Онази тишина, която силно...
Когато те усетя, ще е струнно,
маячно ще се отразяваш
във луната,
и после всичко ще се скъса
с онази тишина,
която силно побелява.
Кажи ми, обич, как боли от "вчера"...?!
Когато ме изхвърляш,
ще се късам,
чупя.
Ще зъзна във ръцете макови
на нова среща...
и ще шепна.
Изтрий ме, обич в послеслови...
до дъно ме разлей във чаша празна.
Когато всичко свърши,
не се размивай хапещо прощално
по пръстенната длан
на новата пред старата -
аз тук съм...
и ме няма.
Омразна си ми обич от любови!
Когато някак (не) те усетя,
ще е рано, преди да бъде късно,
кафето ще е в много
и всичко толкова излишно
ще измия с показалец
на пиано... (а)клавишно.
Не плача обич -
просто е студено,
когато е мълчано,
а ти си обич...
обич, ти днес предсмъртно тиха си,
тръпчиво закъсняла.
© Киара All rights reserved.
