22 jun 2018, 17:05

Онова, което имах, вече нямам 

  Poesía » Verso libre
405 2 2
Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.
Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.
О, боли ме, тук, отляво,
Ох, душата ми гори. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??