Jun 22, 2018, 5:05 PM

Онова, което имах, вече нямам

558 2 2

Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.

Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.

О, боли ме, тук, отляво,
Ох, душата ми гори.
Няма смисъл, няма,
Всичко, което бях постигнала се разруши,
Всичко, което вярвах че мога,
Вече знам, че не мога.
Всичко, което вярвах че чувствам,
Вече знам, че никой няма да разбере.
Всичко, което мислех,
В което вярвах,
Което казвах дори,
Всяка крачка напред или назад,
Всеки поглед,
Всяка усмивка,
Всяка мисъл дори,
Постигнах с толкова труд,
За да съм тук сега и за да мога да пиша и да живея,
Трудих се неуморно,
Вярвах
В себе си,
Постигнах
Успеха си.
Ти дойде и...

Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.

Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мирела All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за подкрепата, Петър.
  • Всичко е поправимо.
    Ще го изградиш отново и - по-хубаво ще стане всичко.
    Не се отчайвай, нека сълзите ти отмият тази болка а после пак ще се изправиш. Можеш го.

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...