Jun 22, 2018, 5:05 PM

Онова, което имах, вече нямам 

  Poetry » Free verse
333 2 2

Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.

Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.

О, боли ме, тук, отляво,
Ох, душата ми гори.
Няма смисъл, няма,
Всичко, което бях постигнала се разруши,
Всичко, което вярвах че мога,
Вече знам, че не мога.
Всичко, което вярвах че чувствам,
Вече знам, че никой няма да разбере.
Всичко, което мислех,
В което вярвах,
Което казвах дори,
Всяка крачка напред или назад,
Всеки поглед,
Всяка усмивка,
Всяка мисъл дори,
Постигнах с толкова труд,
За да съм тук сега и за да мога да пиша и да живея,
Трудих се неуморно,
Вярвах
В себе си,
Постигнах
Успеха си.
Ти дойде и...

Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.

Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.



 

© Мирела All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря за подкрепата, Петър.
  • Всичко е поправимо.
    Ще го изградиш отново и - по-хубаво ще стане всичко.
    Не се отчайвай, нека сълзите ти отмият тази болка а после пак ще се изправиш. Можеш го.
Random works
: ??:??