22.06.2018 г., 17:05

Онова, което имах, вече нямам

564 2 2

Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.

Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.

О, боли ме, тук, отляво,
Ох, душата ми гори.
Няма смисъл, няма,
Всичко, което бях постигнала се разруши,
Всичко, което вярвах че мога,
Вече знам, че не мога.
Всичко, което вярвах че чувствам,
Вече знам, че никой няма да разбере.
Всичко, което мислех,
В което вярвах,
Което казвах дори,
Всяка крачка напред или назад,
Всеки поглед,
Всяка усмивка,
Всяка мисъл дори,
Постигнах с толкова труд,
За да съм тук сега и за да мога да пиша и да живея,
Трудих се неуморно,
Вярвах
В себе си,
Постигнах
Успеха си.
Ти дойде и...

Всичко се срина за ден-два,
Трудът ми.
Можех само да гледам как всичко изравни се с земята,
Трудът ми.
Не биваше никой да вижда сълзите в очите ми и да знае колко ми е трудно да го преглътна,
Трудът ми.
Опитах се да се успокоя и да сложа фалшивата усмивка отново на лицето си дори и душата ми да гореше от болка,
Трудът ми.

Дойде и опустоши целият ми свят,
За ден-два срина всичко с земята.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мирела Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за подкрепата, Петър.
  • Всичко е поправимо.
    Ще го изградиш отново и - по-хубаво ще стане всичко.
    Не се отчайвай, нека сълзите ти отмият тази болка а после пак ще се изправиш. Можеш го.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...