27 jul 2015, 13:26

Онзи миг

1K 0 9

     О Н З И   М И Г

 

 

                               Онзи миг между тебе и мене –

                               не родил се, но дълго живян,

                               Онзи, който покоя отне ми,

                               без да дойде, но толкоз желан:

 

                               Онзи миг между радост и болка,

                               недокоснал ме, а полетял,

                               мигът между вчера и днеска,

                               дълбоко в сърцето ми спрял...

 

                              Онзи миг ще ме топли, аз зная,

                              между снежните преспи дори.

                              Той в тежките нощи, до края,

                              ще ми свети. Не ще прегори.

 

                              Даже вятърът ще го открие –

                              от скритата сила пленен,

                              ще утихне и няма да вие,

                              ще се радва на светлия ден...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • От сърце благодаря на всички, които ме посетихте и написахте коментарите си! За мен те са много ценни!Поздрав за Никола, Борко Бърборко, Мая, Исмаил, Анабелл, Станислав Русев!На всички желая приятна и малко по-хладна вечер!
  • Браво, Стойна. Желая ти го от сърце светлият ден.
  • Браво, Стойна, поздрави и от мен!
  • Оптимистично!
  • Много лирични и неподправено, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Лека и прохладна вечер ти желая!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...