27.07.2015 г., 13:26

Онзи миг

1K 0 9

     О Н З И   М И Г

 

 

                               Онзи миг между тебе и мене –

                               не родил се, но дълго живян,

                               Онзи, който покоя отне ми,

                               без да дойде, но толкоз желан:

 

                               Онзи миг между радост и болка,

                               недокоснал ме, а полетял,

                               мигът между вчера и днеска,

                               дълбоко в сърцето ми спрял...

 

                              Онзи миг ще ме топли, аз зная,

                              между снежните преспи дори.

                              Той в тежките нощи, до края,

                              ще ми свети. Не ще прегори.

 

                              Даже вятърът ще го открие –

                              от скритата сила пленен,

                              ще утихне и няма да вие,

                              ще се радва на светлия ден...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • От сърце благодаря на всички, които ме посетихте и написахте коментарите си! За мен те са много ценни!Поздрав за Никола, Борко Бърборко, Мая, Исмаил, Анабелл, Станислав Русев!На всички желая приятна и малко по-хладна вечер!
  • Браво, Стойна. Желая ти го от сърце светлият ден.
  • Браво, Стойна, поздрави и от мен!
  • Оптимистично!
  • Много лирични и неподправено, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Лека и прохладна вечер ти желая!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...