27 июл. 2015 г., 13:26

Онзи миг

1K 0 9

     О Н З И   М И Г

 

 

                               Онзи миг между тебе и мене –

                               не родил се, но дълго живян,

                               Онзи, който покоя отне ми,

                               без да дойде, но толкоз желан:

 

                               Онзи миг между радост и болка,

                               недокоснал ме, а полетял,

                               мигът между вчера и днеска,

                               дълбоко в сърцето ми спрял...

 

                              Онзи миг ще ме топли, аз зная,

                              между снежните преспи дори.

                              Той в тежките нощи, до края,

                              ще ми свети. Не ще прегори.

 

                              Даже вятърът ще го открие –

                              от скритата сила пленен,

                              ще утихне и няма да вие,

                              ще се радва на светлия ден...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • От сърце благодаря на всички, които ме посетихте и написахте коментарите си! За мен те са много ценни!Поздрав за Никола, Борко Бърборко, Мая, Исмаил, Анабелл, Станислав Русев!На всички желая приятна и малко по-хладна вечер!
  • Браво, Стойна. Желая ти го от сърце светлият ден.
  • Браво, Стойна, поздрави и от мен!
  • Оптимистично!
  • Много лирични и неподправено, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Лека и прохладна вечер ти желая!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...