Jul 27, 2015, 1:26 PM

Онзи миг

  Poetry » Love
1K 0 9

     О Н З И   М И Г

 

 

                               Онзи миг между тебе и мене –

                               не родил се, но дълго живян,

                               Онзи, който покоя отне ми,

                               без да дойде, но толкоз желан:

 

                               Онзи миг между радост и болка,

                               недокоснал ме, а полетял,

                               мигът между вчера и днеска,

                               дълбоко в сърцето ми спрял...

 

                              Онзи миг ще ме топли, аз зная,

                              между снежните преспи дори.

                              Той в тежките нощи, до края,

                              ще ми свети. Не ще прегори.

 

                              Даже вятърът ще го открие –

                              от скритата сила пленен,

                              ще утихне и няма да вие,

                              ще се радва на светлия ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърце благодаря на всички, които ме посетихте и написахте коментарите си! За мен те са много ценни!Поздрав за Никола, Борко Бърборко, Мая, Исмаил, Анабелл, Станислав Русев!На всички желая приятна и малко по-хладна вечер!
  • Браво, Стойна. Желая ти го от сърце светлият ден.
  • Браво, Стойна, поздрави и от мен!
  • Оптимистично!
  • Много лирични и неподправено, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Лека и прохладна вечер ти желая!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...