Jul 27, 2015, 1:26 PM

Онзи миг

  Poetry » Love
1K 0 9

     О Н З И   М И Г

 

 

                               Онзи миг между тебе и мене –

                               не родил се, но дълго живян,

                               Онзи, който покоя отне ми,

                               без да дойде, но толкоз желан:

 

                               Онзи миг между радост и болка,

                               недокоснал ме, а полетял,

                               мигът между вчера и днеска,

                               дълбоко в сърцето ми спрял...

 

                              Онзи миг ще ме топли, аз зная,

                              между снежните преспи дори.

                              Той в тежките нощи, до края,

                              ще ми свети. Не ще прегори.

 

                              Даже вятърът ще го открие –

                              от скритата сила пленен,

                              ще утихне и няма да вие,

                              ще се радва на светлия ден...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • От сърце благодаря на всички, които ме посетихте и написахте коментарите си! За мен те са много ценни!Поздрав за Никола, Борко Бърборко, Мая, Исмаил, Анабелл, Станислав Русев!На всички желая приятна и малко по-хладна вечер!
  • Браво, Стойна. Желая ти го от сърце светлият ден.
  • Браво, Стойна, поздрави и от мен!
  • Оптимистично!
  • Много лирични и неподправено, Стойна!Харесах и го оценявам!
    Лека и прохладна вечер ти желая!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...