Endlesss
95 112
14 ago 2012, 11:05

Онзи миг 

  Poesía » Otra
1122 0 8
 
И онзи миг, когато свършва полета.
Прекършва се в очите синева.
Ранена. Или изоставена,
приплакваща, притулена тъга.
И онзи миг, когато парят дланите.
Недокоснато различни.
И болят
протегнатите в мислите въздишки
към всеки неизтръгнат звук.
И раждане, от дъното, от нищото,
стремеж към въздух, непосипан с пръст.
Мигът, във който знаеш, че си никой.
И се изправяш, и намираш път.


~Endless~

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??