Онзи свят, който е тук.
(вдъхновено и посветено на Макс Коен)
за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно
ни дъх да поемеш
ни да запреш
душата там нямала
болка или копнеж
НИЩО
пустиня
но от онези
в които еднакво жилят
жега и студ
а за тук
колкото толкова
стига
за разделен комат хляб
да тръгнеш и върнеш до люлка
и благодарен да въздъхнеш богат
тук бях преболях
и време и много умора
най-жив в живота горях
щом отпих го от дъно до Бога
за избор
и дума не може да става
онзи свят който е тука
се дели на тънки резени хляб
и солта посипана наслука
© Боряна Todos los derechos reservados