14.10.2011 г., 22:06

Онзи свят, който е тук

926 0 2

 

Онзи свят, който е тук.
                                       (вдъхновено и посветено на Макс Коен)

за ада говореха
било неуютно
горещо и някак дори задушно
ни дъх да поемеш
ни да запреш
душата там нямала
болка или копнеж
НИЩО
пустиня
но от онези
в които еднакво жилят
жега и студ

а за тук
колкото толкова

стига
за разделен комат хляб
да тръгнеш и върнеш до люлка
и благодарен да въздъхнеш богат
тук бях преболях
и време и много умора
най-жив в живота горях
щом отпих го от дъно до Бога
за избор
и дума не може да става

онзи свят който е тука
се дели на тънки резени хляб
и солта посипана наслука

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Боряна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...