Опело за отиващия си

Poesía » Filosófica

883 0 10

Опело за отиващия си

/ по Виталий Краснов /

И облаците ронят мисли,
а благ дъждец пои Земята...
Невидима ръка повисна,
в браздите хвърли семената...

Надеждата дари Сеячът
и вразумяваше Човека:
- Тя, Истината е в Земята
и е била от памтивека!

Солена чаша е Животът,
а сладко - кълнове да раснат!
Орах и сях, и пях без ноти,
и молех се да е прекрасно...

Допрете пръсти до челото,
до рамене и до сърцата!
Запейте тихо опелото
за миналия по Земята...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря на всички ви!
Зем.

2010-09-13T19:35:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

допрях пръсти, Зем...помолих се...
моите почитания, за този стих...

2010-09-13T17:20:50+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Аз тъкмо мислех да ти се карам, а ти…За мен ли пишеш, че съм инат и се правя на горда?! А, не така! Бях, сега съм друга, не зная точно каква обаче. Но не трябваше да пишеш, че си обикновен, все си мислех, че точно ти си принцът от…Ах, Зем!!! Сега напиши Химн на завръщащия се, веднага!!! И се усмихни, не ти заповядвам, може и по-късно, но задължително!

2010-09-12T21:01:19+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Светле Лажова, вие с Адрина сте решили днес да ме разплачете, ли?! Много се радвам, много...
Зем.

2010-09-12T19:06:22+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Обикновени хора сме всички, Зем, само понякога губим точната си преценка - за нас или за другите. Но това не значи, че не трябва да виждаме хубавото и стойностното - и в нас, и в другите. Дори и да сгреши човек, нали за това я има Прошката?! След нея човек се сдобива с крила...

2010-09-12T18:57:56+03:00

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0