ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Sep 12, 2010, 12:26 PM

Опело за отиващия си

880 0 10

Опело за отиващия си

/ по Виталий Краснов /

И облаците ронят мисли,
а благ дъждец пои Земята...
Невидима ръка повисна,
в браздите хвърли семената...

Надеждата дари Сеячът
и вразумяваше Човека:
- Тя, Истината е в Земята
и е била от памтивека!

Солена чаша е Животът,
а сладко - кълнове да раснат!
Орах и сях, и пях без ноти,
и молех се да е прекрасно...

Допрете пръсти до челото,
до рамене и до сърцата!
Запейте тихо опелото
за миналия по Земята...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Благодаря на всички ви!
    Зем.
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    допрях пръсти, Зем...помолих се...
    моите почитания, за този стих...
  • svetlanal (Светлана Лажова)
    svetlanal (Светлана Лажова)
    Аз тъкмо мислех да ти се карам, а ти…За мен ли пишеш, че съм инат и се правя на горда?! А, не така! Бях, сега съм друга, не зная точно каква обаче. Но не трябваше да пишеш, че си обикновен, все си мислех, че точно ти си принцът от…Ах, Зем!!! Сега напиши Химн на завръщащия се, веднага!!! И се усмихни, не ти заповядвам, може и по-късно, но задължително!
  • ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
    Светле Лажова, вие с Адрина сте решили днес да ме разплачете, ли?! Много се радвам, много...
    Зем.
  • andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)
    Обикновени хора сме всички, Зем, само понякога губим точната си преценка - за нас или за другите. Но това не значи, че не трябва да виждаме хубавото и стойностното - и в нас, и в другите. Дори и да сгреши човек, нали за това я има Прошката?! След нея човек се сдобива с крила...

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0