Опело за отиващия си

Поэзия » Философская

890 0 10

Опело за отиващия си

/ по Виталий Краснов /

И облаците ронят мисли,
а благ дъждец пои Земята...
Невидима ръка повисна,
в браздите хвърли семената...

Надеждата дари Сеячът
и вразумяваше Човека:
- Тя, Истината е в Земята
и е била от памтивека!

Солена чаша е Животът,
а сладко - кълнове да раснат!
Орах и сях, и пях без ноти,
и молех се да е прекрасно...

Допрете пръсти до челото,
до рамене и до сърцата!
Запейте тихо опелото
за миналия по Земята...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Благодаря на всички ви!
Зем.

2010-09-13T19:35:21+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

допрях пръсти, Зем...помолих се...
моите почитания, за този стих...

2010-09-13T17:20:50+03:00
svetlanal (Светлана Лажова)

Аз тъкмо мислех да ти се карам, а ти…За мен ли пишеш, че съм инат и се правя на горда?! А, не така! Бях, сега съм друга, не зная точно каква обаче. Но не трябваше да пишеш, че си обикновен, все си мислех, че точно ти си принцът от…Ах, Зем!!! Сега напиши Химн на завръщащия се, веднага!!! И се усмихни, не ти заповядвам, може и по-късно, но задължително!

2010-09-12T21:01:19+03:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Светле Лажова, вие с Адрина сте решили днес да ме разплачете, ли?! Много се радвам, много...
Зем.

2010-09-12T19:06:22+03:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Обикновени хора сме всички, Зем, само понякога губим точната си преценка - за нас или за другите. Но това не значи, че не трябва да виждаме хубавото и стойностното - и в нас, и в другите. Дори и да сгреши човек, нали за това я има Прошката?! След нея човек се сдобива с крила...

2010-09-12T18:57:56+03:00