Опело за отиващия си
Опело за отиващия си
/ по Виталий Краснов /
И облаците ронят мисли,
а благ дъждец пои Земята...
Невидима ръка повисна,
в браздите хвърли семената...
Надеждата дари Сеячът
и вразумяваше Човека:
- Тя, Истината е в Земята
и е била от памтивека!
Солена чаша е Животът,
а сладко - кълнове да раснат!
Орах и сях, и пях без ноти,
и молех се да е прекрасно...
Допрете пръсти до челото,
до рамене и до сърцата!
Запейте тихо опелото
за миналия по Земята...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
