12.09.2010 г., 12:26 ч.

Опело за отиващия си 

  Поезия » Философска
676 0 10

Опело за отиващия си

/ по Виталий Краснов /

И облаците ронят мисли,
а благ дъждец пои Земята...
Невидима ръка повисна,
в браздите хвърли семената...

Надеждата дари Сеячът
и вразумяваше Човека:
- Тя, Истината е в Земята
и е била от памтивека!

Солена чаша е Животът,
а сладко - кълнове да раснат!
Орах и сях, и пях без ноти,
и молех се да е прекрасно...

Допрете пръсти до челото,
до рамене и до сърцата!
Запейте тихо опелото
за миналия по Земята...

 

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря на всички ви!
    Зем.
  • допрях пръсти, Зем...помолих се...
    моите почитания, за този стих...
  • Аз тъкмо мислех да ти се карам, а ти…За мен ли пишеш, че съм инат и се правя на горда?! А, не така! Бях, сега съм друга, не зная точно каква обаче. Но не трябваше да пишеш, че си обикновен, все си мислех, че точно ти си принцът от…Ах, Зем!!! Сега напиши Химн на завръщащия се, веднага!!! И се усмихни, не ти заповядвам, може и по-късно, но задължително!
  • Светле Лажова, вие с Адрина сте решили днес да ме разплачете, ли?! Много се радвам, много...
    Зем.
  • Обикновени хора сме всички, Зем, само понякога губим точната си преценка - за нас или за другите. Но това не значи, че не трябва да виждаме хубавото и стойностното - и в нас, и в другите. Дори и да сгреши човек, нали за това я има Прошката?! След нея човек се сдобива с крила...
  • И облаците ронят мисли,
    а благ дъждец пои Зем ята...
    !!!
    Солена чаша е Животът,
    а сладко - кълнове да раснат!
    Наистина е сладко, кълнове, когато раснат!!!

    Орах и сях, и пях без ноти,
    Аз пея фалшиво без ноти, но...

    Прекрасно е, че сме минали...по Земята!!!

  • Валя, дори когато без да искам съм груб, пак съм земен и истински... Само дето остарях и все по-трудно ми става да се боря с болежките си - тогава се затварям в себе си и не ща никого... Дано ми простиш!
    Адрина, знаеш ли колко ме радваш?! Чест е за мен да си в коментарите на нещо мое, защото аз безвъзвратно изгубих нЕкои люде... , промених се и то много, но има хора дето са или много инат, или много горди... , а аз съм обикновен човечец, не Принца от приказките...
    Ивон, благодаря ти!
    Весела, аз винаги съм бил прав - и когато съм обичал и когато съм се пазил да ме "обичат".
    Ена, благодаря ти!
    Ваш:Зем.
  • "Солена чаша е Животът,
    а сладко - кълнове да раснат!"

    Както винаги - прав си, Зем!
  • Да, "истината е в земята
    и е била от памтивека"

    И винаги там ще бъде, Зем!
    Много хубав стих, много!
  • Хубав стих, тук си много земен и истински!
Предложения
: ??:??