5 jun 2007, 17:19

опит за приказка

  Poesía
876 0 14

На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
 загърната е  с плет бодлив.


Божури-пламък гушат се в плета, 
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
 към пурпурните облаци издига.


Вратичката проскърцва и внезапно
 на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
 със скърцане затваря се вратата.


Дочува се мърморене неясно - 
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно? 
И славеите с песните са спрели...


А шепота, преминал във кресчендо, 
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...


Последна щипка - билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва.
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.


В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха, 
че сготви днес отвара против младост.



¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Изключително образно!

    Поздравления!!!
  • Съгласна съм с всички ...прекраснен опит е това...
  • Браво, Ели!!!
  • благодаря.. чувствам се като в онази реклама "РедБул дава крилаааа" .... Та и вие така, в ролята на РедБул-а ))))
  • Стихът е разкошен, макар че ми се искаше да се появи и някоя добра фея, която да неутрализира магията на вещицата...

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...