5.06.2007 г., 17:19

опит за приказка

870 0 14

На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
 загърната е  с плет бодлив.


Божури-пламък гушат се в плета, 
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
 към пурпурните облаци издига.


Вратичката проскърцва и внезапно
 на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
 със скърцане затваря се вратата.


Дочува се мърморене неясно - 
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно? 
И славеите с песните са спрели...


А шепота, преминал във кресчендо, 
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...


Последна щипка - билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва.
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.


В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха, 
че сготви днес отвара против младост.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително образно!

    Поздравления!!!
  • Съгласна съм с всички ...прекраснен опит е това...
  • Браво, Ели!!!
  • благодаря.. чувствам се като в онази реклама "РедБул дава крилаааа" .... Та и вие така, в ролята на РедБул-а ))))
  • Стихът е разкошен, макар че ми се искаше да се появи и някоя добра фея, която да неутрализира магията на вещицата...

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...