5.06.2007 г., 17:19

опит за приказка

874 0 14

На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
 загърната е  с плет бодлив.


Божури-пламък гушат се в плета, 
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
 към пурпурните облаци издига.


Вратичката проскърцва и внезапно
 на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
 със скърцане затваря се вратата.


Дочува се мърморене неясно - 
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно? 
И славеите с песните са спрели...


А шепота, преминал във кресчендо, 
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...


Последна щипка - билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва.
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.


В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха, 
че сготви днес отвара против младост.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Изключително образно!

    Поздравления!!!
  • Съгласна съм с всички ...прекраснен опит е това...
  • Браво, Ели!!!
  • благодаря.. чувствам се като в онази реклама "РедБул дава крилаааа" .... Та и вие така, в ролята на РедБул-а ))))
  • Стихът е разкошен, макар че ми се искаше да се появи и някоя добра фея, която да неутрализира магията на вещицата...

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...