опит за приказка
На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
загърната е с плет бодлив.
Божури-пламък гушат се в плета,
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
към пурпурните облаци издига.
Вратичката проскърцва и внезапно
на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
със скърцане затваря се вратата.
Дочува се мърморене неясно -
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно?
И славеите с песните са спрели...
А шепота, преминал във кресчендо,
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...
Последна щипка - билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва.
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.
В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха,
че сготви днес отвара против младост.
© Ели All rights reserved.
