5 июн. 2007 г., 17:19

опит за приказка

871 0 14

На връх гранитен, сред листа и клони,
в бръшлян увита и със покрив сив,
къщурка крива със стени изронени,
 загърната е  с плет бодлив.


Божури-пламък гушат се в плета, 
под стряхата й славей чурулика,
Кълбета дим коминчето-лула
 към пурпурните облаци издига.


Вратичката проскърцва и внезапно
 на вещица подава се ръката.
Божур пламтящ откъсва и обратно
 със скърцане затваря се вратата.


Дочува се мърморене неясно - 
напевно-омагьосващи са трелите.
Какво ли става там, в стайчето тясно? 
И славеите с песните са спрели...


А шепота, преминал във кресчендо, 
от руни древни черпи омагийстване
мехури пукат смрад в котлето медно,
предвкусващи се в нечие убийство...


Последна щипка - билето отровно
сред пяната бълбукаща потъва.
С безкръвни устни вещицата злобно
подсмихва се и хищни пръсти сгъва.


В отварата божурите изтляха.
Остана само тежък дъх на сладост.
А славеите тъжно пак пропяха, 
че сготви днес отвара против младост.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Изключително образно!

    Поздравления!!!
  • Съгласна съм с всички ...прекраснен опит е това...
  • Браво, Ели!!!
  • благодаря.. чувствам се като в онази реклама "РедБул дава крилаааа" .... Та и вие така, в ролята на РедБул-а ))))
  • Стихът е разкошен, макар че ми се искаше да се появи и някоя добра фея, която да неутрализира магията на вещицата...

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...