2 jul 2025, 9:11

Опит за разговор

  Poesía
337 6 8

Днес не ми говори за тъга. 

Тъгата е човешко чувство. 

Понякога от една шега 

възниква тъжно изкуство. 

 

Понякога от жадуван жест,

или от ненадейна изнемога 

живеем за едната чест 

до последното си сбогом. 

 

Аз не желая да си все сама.

Не искам дори да го помисля!

Виж, дори как  самата земя

от небесни сълзи е пречистена. 

 

Върви и говори в такъв ден,

че в живота още съм влюбен!

Че този разговор е посветен 

и на други, като мене луди.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за хубавите слова и оценката на поетичната ми изповед, Младен!
    Разбира се, че животните също са подвластни на тъгата и на радостта:ние имаме от детството до днешни времена контакти с много животни, дори те притежават по силна интуиция от нас, хората.
    Има един фантастичен роман на Клифърд Саймък в който една планета се състои от мислещи цветя(интелигентна флора), които говорят.
  • Много красива поетична изповед.
    Лирико-философска, ако ми е позволено да я окачествя така. Поздравление, Стойчо!

    "Днес не ми говори за тъга.
    Тъгата е човешко чувство.
    Понякога от една шега
    възниква тъжно изкуство."

    Силно и въздействащо, но се изкушавам да споделя, че тъгата може би е и надчовешко чувство. Защото съм убеден, че животните, например, също изпитват тъга.

    П.П. Отново бях в коментарна забрана. Това забави коментара ми по независещи от мен причини.
  • Благодаря за коментара,оценката и поздравите, Валентин!
  • Земята се пречиства от небесни сълзи, а моите мисли от вятъра... живота е за обичане, най-вече. Любовта май винаги е и лудост.
    Поздрав!
  • Благодаря за хубавите слова и оценката, Дора!
    Благодаря за Любими, Ивита!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...