Jul 2, 2025, 9:11 AM

Опит за разговор

  Poetry
336 6 8

Днес не ми говори за тъга. 

Тъгата е човешко чувство. 

Понякога от една шега 

възниква тъжно изкуство. 

 

Понякога от жадуван жест,

или от ненадейна изнемога 

живеем за едната чест 

до последното си сбогом. 

 

Аз не желая да си все сама.

Не искам дори да го помисля!

Виж, дори как  самата земя

от небесни сълзи е пречистена. 

 

Върви и говори в такъв ден,

че в живота още съм влюбен!

Че този разговор е посветен 

и на други, като мене луди.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойчо Станев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за хубавите слова и оценката на поетичната ми изповед, Младен!
    Разбира се, че животните също са подвластни на тъгата и на радостта:ние имаме от детството до днешни времена контакти с много животни, дори те притежават по силна интуиция от нас, хората.
    Има един фантастичен роман на Клифърд Саймък в който една планета се състои от мислещи цветя(интелигентна флора), които говорят.
  • Много красива поетична изповед.
    Лирико-философска, ако ми е позволено да я окачествя така. Поздравление, Стойчо!

    "Днес не ми говори за тъга.
    Тъгата е човешко чувство.
    Понякога от една шега
    възниква тъжно изкуство."

    Силно и въздействащо, но се изкушавам да споделя, че тъгата може би е и надчовешко чувство. Защото съм убеден, че животните, например, също изпитват тъга.

    П.П. Отново бях в коментарна забрана. Това забави коментара ми по независещи от мен причини.
  • Благодаря за коментара,оценката и поздравите, Валентин!
  • Земята се пречиства от небесни сълзи, а моите мисли от вятъра... живота е за обичане, най-вече. Любовта май винаги е и лудост.
    Поздрав!
  • Благодаря за хубавите слова и оценката, Дора!
    Благодаря за Любими, Ивита!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...