16 dic 2015, 22:43  

Опитомена

790 0 3

 

 

 

                Опитомена

 

Улови ме като птичка в порив див,

на твоите мили шепи топлината пих,

от любов ме пусна – да живея

волна и пъстра, тъй както умея.

 

Сега съм свободна, ала зла,

сърцето не пуска ни една сълза,

а плаче му се за твоето рамо

и за тебе бленува само.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви Валери! За втория куплет сте прав и аз мислих за него, но го оставих така, защото такъв излезе от мен поради страданието в него.
  • Благодаря Ви!
  • По-добре лъв в клетка, отколкото овца на плаца! Безлюбовието е мъчителна свобода!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...