Опитомена

Poesía » De amor

787 0 3

Опитомена

Улови ме като птичка в порив див,

на твоите мили шепи топлината пих,

от любов ме пусна – да живея

волна и пъстра, тъй както умея.

Сега съм свободна, ала зла,

сърцето не пуска ни една сълза,

а плаче му се за твоето рамо

и за тебе бленува само.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

mariana72 (Марияна)

Благодаря ви Валери! За втория куплет сте прав и аз мислих за него, но го оставих така, защото такъв излезе от мен поради страданието в него.

2015-12-18T07:56:31+02:00
mariana72 (Марияна)

Благодаря Ви!

2015-12-17T16:18:19+02:00
oksimoron (Христов)

По-добре лъв в клетка, отколкото овца на плаца! Безлюбовието е мъчителна свобода!

2015-12-17T10:52:01+02:00

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0