Опитомена
Улови ме като птичка в порив див,
на твоите мили шепи топлината пих,
от любов ме пусна – да живея
волна и пъстра, тъй както умея.
Сега съм свободна, ала зла,
сърцето не пуска ни една сълза,
а плаче му се за твоето рамо
и за тебе бленува само.
© Марияна Todos los derechos reservados