16.12.2015 г., 22:43  

Опитомена

784 0 3

 

 

 

                Опитомена

 

Улови ме като птичка в порив див,

на твоите мили шепи топлината пих,

от любов ме пусна – да живея

волна и пъстра, тъй както умея.

 

Сега съм свободна, ала зла,

сърцето не пуска ни една сълза,

а плаче му се за твоето рамо

и за тебе бленува само.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви Валери! За втория куплет сте прав и аз мислих за него, но го оставих така, защото такъв излезе от мен поради страданието в него.
  • Благодаря Ви!
  • По-добре лъв в клетка, отколкото овца на плаца! Безлюбовието е мъчителна свобода!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...