mariana72 (Марияна) mariana72 (Марияна)
5
16 дек. 2015 г., 22:43  

Опитомена

791 0 3

 

 

 

                Опитомена

 

Улови ме като птичка в порив див,

на твоите мили шепи топлината пих,

от любов ме пусна – да живея

волна и пъстра, тъй както умея.

 

Сега съм свободна, ала зла,

сърцето не пуска ни една сълза,

а плаче му се за твоето рамо

и за тебе бленува само.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марияна Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

  • mariana72 (Марияна)
    mariana72 (Марияна)
    Благодаря ви Валери! За втория куплет сте прав и аз мислих за него, но го оставих така, защото такъв излезе от мен поради страданието в него.
  • mariana72 (Марияна)
    mariana72 (Марияна)
    Благодаря Ви!
  • oksimoron (Христов)
    oksimoron (Христов)
    По-добре лъв в клетка, отколкото овца на плаца! Безлюбовието е мъчителна свобода!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поэзия 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поэзия 5.3K 5.0