Опитомена

Poetry » Love

782 0 3

Опитомена

Улови ме като птичка в порив див,

на твоите мили шепи топлината пих,

от любов ме пусна – да живея

волна и пъстра, тъй както умея.

Сега съм свободна, ала зла,

сърцето не пуска ни една сълза,

а плаче му се за твоето рамо

и за тебе бленува само.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariana72 (Марияна)

Благодаря ви Валери! За втория куплет сте прав и аз мислих за него, но го оставих така, защото такъв излезе от мен поради страданието в него.

2015-12-18T07:56:31+02:00
mariana72 (Марияна)

Благодаря Ви!

2015-12-17T16:18:19+02:00
oksimoron (Христов)

По-добре лъв в клетка, отколкото овца на плаца! Безлюбовието е мъчителна свобода!

2015-12-17T10:52:01+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0