30 abr 2017, 9:04

Опитомена

1K 3 4

Сипкав дъжд отми

зимната цикличност.

Ветровете ми опитоми

в загадъчна приличност.

 

Разпъпих пролетта,

с овощната премяна.

И ято в птичи полет

опитвах да си хвана.

 

Щуреех с щурците.

Надничах зад бамбуци.

Разцъфвах с липите!

Поях се от олуци.

 

Взривявах сетивата

с поникнала надежда!

Като слънчогледа-

слънцето поглеждах!

 

Любов опитомена

с пчелица медоносна!

С багрите на спомена,

дъгата си докоснах!

 

Отскочих и политнах

над пролетна поляна.

С крилото си опитах

ръката Му да хвана!

 

В щъркелова пролет,

в лястовиче лято,

човек и птица в полет -

едно семейство слято!

 

21.04.2017год.

МаЖор

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Божкова Todos los derechos reservados

На 21.04.2017 год.

в град Бургас,

написах си го аз !

Comentarios

Comentarios

  • Много е добро! Поздрави!
  • Мила Мария,щом до теб(в теб) е Любовта,не пишеш сама!😍
  • Благодаря Ви, за вниманието!
    Озадачи ме предположението Ви ,че пиша "сама" ? Тук грешите . Но пък сте мнооого прав ,за взаимността ми с живота .

    Щом обичаш живота-
    и той те обича !
    Бог е взаимност,
    в добро те облича !
  • Виж ти,вече пишеш сама?!Пък аз като взема да пиша,сякаш някой ми диктува...И съм един весел,че общувам с този някой!А може би така ми се струва!? Иначе слънчев пролетен поздрав от мен,защото оценката за написаното от теб е: навярно си влюбена в живота!Съдя по себе си.😍

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...