Опитомена

Поэзия » Пейзажная

1K 3 4

Сипкав дъжд отми

зимната цикличност.

Ветровете ми опитоми

в загадъчна приличност.

Разпъпих пролетта,

с овощната премяна.

И ято в птичи полет

опитвах да си хвана.

Щуреех с щурците.

Надничах зад бамбуци.

Разцъфвах с липите!

Поях се от олуци.

Взривявах сетивата

с поникнала надежда!

Като слънчогледа-

слънцето поглеждах!

Любов опитомена

с пчелица медоносна!

С багрите на спомена,

дъгата си докоснах!

Отскочих и политнах

над пролетна поляна.

С крилото си опитах

ръката Му да хвана!

В щъркелова пролет,

в лястовиче лято,

човек и птица в полет -

едно семейство слято!

21.04.2017год.

МаЖор

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

На 21.04.2017 год.

в град Бургас,

написах си го аз !

Maripossa (Anna)

Много е добро! Поздрави!

2017-04-30T20:36:55+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Мила Мария,щом до теб(в теб) е Любовта,не пишеш сама!😍

2017-04-30T19:36:57+03:00
МаЖор (Мария Божкова)

Благодаря Ви, за вниманието!
Озадачи ме предположението Ви ,че пиша "сама" ? Тук грешите . Но пък сте мнооого прав ,за взаимността ми с живота .

Щом обичаш живота-
и той те обича !
Бог е взаимност,
в добро те облича !

2017-04-30T10:45:22+03:00
Ranrozar (Стойчо Станев)

Виж ти,вече пишеш сама?!Пък аз като взема да пиша,сякаш някой ми диктува...И съм един весел,че общувам с този някой!А може би така ми се струва!? Иначе слънчев пролетен поздрав от мен,защото оценката за написаното от теб е: навярно си влюбена в живота!Съдя по себе си.😍

2017-04-30T10:08:53+03:00