МаЖор (Мария Божкова)
93 90
30.04.2017 г., 9:04 ч.

Опитомена 

  Поезия » Пейзажна
839 3 4

Сипкав дъжд отми

зимната цикличност.

Ветровете ми опитоми

в загадъчна приличност.

 

Разпъпих пролетта,

с овощната премяна.

И ято в птичи полет

опитвах да си хвана.

 

Щуреех с щурците.

Надничах зад бамбуци.

Разцъфвах с липите!

Поях се от олуци.

 

Взривявах сетивата

с поникнала надежда!

Като слънчогледа-

слънцето поглеждах!

 

Любов опитомена

с пчелица медоносна!

С багрите на спомена,

дъгата си докоснах!

 

Отскочих и политнах

над пролетна поляна.

С крилото си опитах

ръката Му да хвана!

 

В щъркелова пролет,

в лястовиче лято,

човек и птица в полет -

едно семейство слято!

 

21.04.2017год.

МаЖор

 

© Мария Божкова Всички права запазени

На 21.04.2017 год.

в град Бургас,

написах си го аз !

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е добро! Поздрави!
  • Мила Мария,щом до теб(в теб) е Любовта,не пишеш сама!😍
  • Благодаря Ви, за вниманието!
    Озадачи ме предположението Ви ,че пиша "сама" ? Тук грешите . Но пък сте мнооого прав ,за взаимността ми с живота .

    Щом обичаш живота-
    и той те обича !
    Бог е взаимност,
    в добро те облича !
  • Виж ти,вече пишеш сама?!Пък аз като взема да пиша,сякаш някой ми диктува...И съм един весел,че общувам с този някой!А може би така ми се струва!? Иначе слънчев пролетен поздрав от мен,защото оценката за написаното от теб е: навярно си влюбена в живота!Съдя по себе си.😍
Предложения
: ??:??