Опитомена
Сипкав дъжд отми
зимната цикличност.
Ветровете ми опитоми
в загадъчна приличност.
Разпъпих пролетта,
с овощната премяна.
И ято в птичи полет
опитвах да си хвана.
Щуреех с щурците.
Надничах зад бамбуци.
Разцъфвах с липите!
Поях се от олуци.
Взривявах сетивата
с поникнала надежда!
Като слънчогледа-
слънцето поглеждах!
Любов опитомена
с пчелица медоносна!
С багрите на спомена,
дъгата си докоснах!
Отскочих и политнах
над пролетна поляна.
С крилото си опитах
ръката Му да хвана!
В щъркелова пролет,
в лястовиче лято,
човек и птица в полет -
едно семейство слято!
21.04.2017год.
МаЖор
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Божкова Всички права запазени
