Опитомена
Сипкав дъжд отми
зимната цикличност.
Ветровете ми опитоми
в загадъчна приличност.
Разпъпих пролетта,
с овощната премяна.
И ято в птичи полет
опитвах да си хвана.
Щуреех с щурците.
Надничах зад бамбуци.
Разцъфвах с липите!
Поях се от олуци.
Взривявах сетивата
с поникнала надежда!
Като слънчогледа-
слънцето поглеждах!
Любов опитомена
с пчелица медоносна!
С багрите на спомена,
дъгата си докоснах!
Отскочих и политнах
над пролетна поляна.
С крилото си опитах
ръката Му да хвана!
В щъркелова пролет,
в лястовиче лято,
човек и птица в полет -
едно семейство слято!
21.04.2017год.
МаЖор
© Мария Божкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много е добро! Поздрави!
-
Мила Мария,щом до теб(в теб) е Любовта,не пишеш сама!😍
-
Благодаря Ви, за вниманието!
Озадачи ме предположението Ви ,че пиша "сама" ? Тук грешите . Но пък сте мнооого прав ,за взаимността ми с живота .
Щом обичаш живота-
и той те обича !
Бог е взаимност,
в добро те облича ! -
Виж ти,вече пишеш сама?!Пък аз като взема да пиша,сякаш някой ми диктува...И съм един весел,че общувам с този някой!А може би така ми се струва!? Иначе слънчев пролетен поздрав от мен,защото оценката за написаното от теб е: навярно си влюбена в живота!Съдя по себе си.😍
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
