gamarima (Маргарита Петрова) gamarima (Маргарита Петрова)
7 123
3 feb 2012, 18:57

Опиянение

803 0 3

                                                   Опиянение

 

                                      Приемам те бавно....

                                      на глътчици малки.

                                      Поемам те жадно -

                                      подобно удавник,

                                      комуто остават няколко мига,

                                      преди до ръба на живота да стигне!

 

                                      Увлечен от мене -

                                      ти също политаш...

                                      над сладката бездна,

                                      която те дебне

                                      с вълшебния усет за вечна наслада.

                                      Създаваме рая - с блаженство за двама!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маргарита Петрова Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • muzika70 (Росица Чакърова)
    muzika70 (Росица Чакърова)
    кратко и силно
  • Ilis (Алина Стоянова)
    Ilis (Алина Стоянова)
    !!!!
  • icohim (Христо Стоянов)
    icohim (Христо Стоянов)
    Ами, направих си два извода от прочетеното:
    1. Лирическата обсебва и е едновременно обсебена от "блаженство за двама!" и в този ред на мисли много добро пресъздаване на тематичната идея заложена още в заглавието.
    2. Пълно отсъствие на типизирани рими, което за мен лично създава един галещ ухото равномерен прочит.

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0