3 февр. 2012 г., 18:57

Опиянение

800 0 3

                                                   Опиянение

 

                                      Приемам те бавно....

                                      на глътчици малки.

                                      Поемам те жадно -

                                      подобно удавник,

                                      комуто остават няколко мига,

                                      преди до ръба на живота да стигне!

 

                                      Увлечен от мене -

                                      ти също политаш...

                                      над сладката бездна,

                                      която те дебне

                                      с вълшебния усет за вечна наслада.

                                      Създаваме рая - с блаженство за двама!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Маргарита Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • кратко и силно
  • !!!!
  • Ами, направих си два извода от прочетеното:
    1. Лирическата обсебва и е едновременно обсебена от "блаженство за двама!" и в този ред на мисли много добро пресъздаване на тематичната идея заложена още в заглавието.
    2. Пълно отсъствие на типизирани рими, което за мен лично създава един галещ ухото равномерен прочит.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...