Feb 3, 2012, 6:57 PM

Опиянение

  Poetry » Love
798 0 3

                                                   Опиянение

 

                                      Приемам те бавно....

                                      на глътчици малки.

                                      Поемам те жадно -

                                      подобно удавник,

                                      комуто остават няколко мига,

                                      преди до ръба на живота да стигне!

 

                                      Увлечен от мене -

                                      ти също политаш...

                                      над сладката бездна,

                                      която те дебне

                                      с вълшебния усет за вечна наслада.

                                      Създаваме рая - с блаженство за двама!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маргарита Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • кратко и силно
  • !!!!
  • Ами, направих си два извода от прочетеното:
    1. Лирическата обсебва и е едновременно обсебена от "блаженство за двама!" и в този ред на мисли много добро пресъздаване на тематичната идея заложена още в заглавието.
    2. Пълно отсъствие на типизирани рими, което за мен лично създава един галещ ухото равномерен прочит.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...