jelyuena (Елена Желева)
25 104
27 abr 2010, 9:53

Оправдана 

  Poesía » Otra
927 0 5

 

 

Повдигам се на пръсти -

непораснала,

да се огледам в нечии очи.

Отказвам се

от детския си навик -

за всяка грешка

да търся в себе си вина.

Откривам се,

когато ми нанасят рани.

Тогава небето ме крепи.

То става бездънно,

синьо и голямо.

И оцелявам

след една усмивка,

събрала слънчев въздух.

Тя ме оправдава. 

 

 

© Елена Желева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??