Оправдана

27 abr 2010, 9:53

Poesía » Otra

998 0 5

Повдигам се на пръсти -
непораснала,
да се огледам в нечии очи.
Отказвам се
от детския си навик -
за всяка грешка
да търся в себе си вина.
Откривам се,
когато ми нанасят рани.
Тогава небето ме крепи.
То става бездънно,
синьо и голямо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Оправдана

Искате да прочетете повече?

Propuestas