jelyuena (Елена Желева)
25 104
Apr 27, 2010, 9:53 AM

Оправдана 

  Poetry » Other
929 0 5

 

 

Повдигам се на пръсти -

непораснала,

да се огледам в нечии очи.

Отказвам се

от детския си навик -

за всяка грешка

да търся в себе си вина.

Откривам се,

когато ми нанасят рани.

Тогава небето ме крепи.

То става бездънно,

синьо и голямо.

И оцелявам

след една усмивка,

събрала слънчев въздух.

Тя ме оправдава. 

 

 

© Елена Желева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??