Повдигам се на пръсти -
непораснала,
да се огледам в нечии очи.
Отказвам се
от детския си навик -
за всяка грешка
да търся в себе си вина.
Откривам се,
когато ми нанасят рани.
Тогава небето ме крепи.
То става бездънно,
синьо и голямо.
И оцелявам
след една усмивка,
събрала слънчев въздух.
Тя ме оправдава.
© Елена Желева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
