jelyuena (Елена Желева)
25 104
27.04.2010 г., 9:53 ч.

Оправдана 

  Поезия » Друга
928 0 5

 

 

Повдигам се на пръсти -

непораснала,

да се огледам в нечии очи.

Отказвам се

от детския си навик -

за всяка грешка

да търся в себе си вина.

Откривам се,

когато ми нанасят рани.

Тогава небето ме крепи.

То става бездънно,

синьо и голямо.

И оцелявам

след една усмивка,

събрала слънчев въздух.

Тя ме оправдава. 

 

 

© Елена Желева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??