5 dic 2008, 20:04
Оправдание
594
0
0
Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка,
очаквана лудост,
мъка човешка
с лице на женска хубост.
Действам против свойте чуства,
удавен в пороя сълзи,
няма време за романтика
без надеждата, което ме срази.
Раздялата тук е илачът,
а камата в сърцето кърви,
питам се кой е палачът -
ти, мила моя, о ти!
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка,
очаквана лудост,
мъка човешка
с лице на женска хубост.
Действам против свойте чуства,
удавен в пороя сълзи,
няма време за романтика
без надеждата, което ме срази.
Раздялата тук е илачът,
а камата в сърцето кърви,
питам се кой е палачът -
ти, мила моя, о ти!
© Евгени Евгениев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
