5 дек. 2008 г., 20:04

Оправдание

769 0 0
Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.

Изпепеляваща грешка,
очаквана лудост,
мъка човешка
с лице на женска хубост.

Действам против свойте чуства,
удавен в пороя сълзи,
няма време за романтика
без надеждата, което ме срази.

Раздялата тук е илачът,
а камата в сърцето кърви,
питам се кой е палачът -
ти, мила моя, о ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгени Евгениев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...