Dec 5, 2008, 8:04 PM

Оправдание 

  Poetry
596 0 0
Очите и увехнали цветя
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.

Изпепеляваща грешка,
очаквана лудост,
мъка човешка
с лице на женска хубост.

Действам против свойте чуства,
удавен в пороя сълзи,
няма време за романтика
без надеждата, което ме срази.

Раздялата тук е илачът,
а камата в сърцето кърви,
питам се кой е палачът -
ти, мила моя, о ти!

© Евгени Евгениев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??