Оправдание
с цвят на нощни пеперуди,
лицето и море от тъга,
доверието ми в него се изгуби.
Изпепеляваща грешка,
очаквана лудост,
мъка човешка
с лице на женска хубост.
Действам против свойте чуства,
удавен в пороя сълзи,
няма време за романтика
без надеждата, което ме срази.
Раздялата тук е илачът,
а камата в сърцето кърви,
питам се кой е палачът -
ти, мила моя, о ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгени Евгениев Всички права запазени