Орехова приказка
ОРЕХОВА ПРИКАЗКА
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител.
Орехът ми стана дом,
ала сянката му мрачна
ме притиска мълчешком
и не мърдам нито крачка.
Аз съм тук. Но ти не си.
И защото те сънувам,
срязах своите коси,
миг преди да се сбогуваш.
Запази ги за из път.
Или ги хвърли – с досада.
Плаче ли отвън дъждът,
или орехчета падат?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
