Орехова приказка
ОРЕХОВА ПРИКАЗКА
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител.
Орехът ми стана дом,
ала сянката му мрачна
ме притиска мълчешком
и не мърдам нито крачка.
Аз съм тук. Но ти не си.
И защото те сънувам,
срязах своите коси,
миг преди да се сбогуваш.
Запази ги за из път.
Или ги хвърли – с досада.
Плаче ли отвън дъждът,
или орехчета падат?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
