Орехова приказка

17.11.2020 г., 16:00 ч.

Поезия » Любовна

517 4 7

ОРЕХОВА ПРИКАЗКА

Никой не е закъснял.

Само аз пропуснах всичко –

и светулковия бал,

и небесната обител.

Орехът ми стана дом,

ала сянката му мрачна

ме притиска мълчешком

и не мърдам нито крачка.

Аз съм тук. Но ти не си.

И защото те сънувам,

срязах своите коси,

миг преди да се сбогуваш.

Запази ги за из път.

Или ги хвърли – с досада.

Плаче ли отвън дъждът,

или орехчета падат?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.