ОРЕХОВА ПРИКАЗКА
Никой не е закъснял.
Само аз пропуснах всичко –
и светулковия бал,
и небесната обител.
Орехът ми стана дом,
ала сянката му мрачна
ме притиска мълчешком
и не мърдам нито крачка.
Аз съм тук. Но ти не си.
И защото те сънувам,
срязах своите коси,
миг преди да се сбогуваш.
Запази ги за из път.
Или ги хвърли – с досада.
Плаче ли отвън дъждът,
или орехчета падат?
© Валентина Йотова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
