17 нояб. 2020 г., 16:00

Орехова приказка 

  Поэзия » Любовная
458 4 7

ОРЕХОВА ПРИКАЗКА

 

Никой не е закъснял.

Само аз пропуснах всичко – 

и светулковия бал,

и небесната обител.

 

Орехът ми стана дом,

ала сянката му мрачна

ме притиска мълчешком  

и не мърдам нито крачка.

 

Аз съм тук. Но ти не си.

И защото те сънувам,  

срязах своите коси,

миг преди да се сбогуваш.

 

Запази ги за из път.

Или ги хвърли – с досада.

Плаче ли отвън дъждът,

или орехчета падат?

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??