11 abr 2020, 22:09

Орис 

  Poesía » De amor
434 6 4

И в зоната на здрача стана светло –

звезда ли падна? Или взрив планетен

Луна извая втора в силуета

да дишам в сянката ти цветовете:

на огнения залез кръв червена,

на изгревното жълто сива утрин,

зелените цъфтежи напоени

с мъгли от паяжини бели, пусти...

Понякога вълните са горещи

и мият с огън белезите в пясъка –

черупчести раздели, голи срещи,

самотни океани – твърде тясно е.

Водата бавно връща се в небето,

изпразва и очите ми от смисъл.

Обичането проси за сърцето,

а аз на теб кога съм го орисал?!

© Todos los derechos reservados

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...
  706 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??