Apr 11, 2020, 10:09 PM

Орис 

  Poetry » Love
432 6 4

И в зоната на здрача стана светло –

звезда ли падна? Или взрив планетен

Луна извая втора в силуета

да дишам в сянката ти цветовете:

на огнения залез кръв червена,

на изгревното жълто сива утрин,

зелените цъфтежи напоени

с мъгли от паяжини бели, пусти...

Понякога вълните са горещи

и мият с огън белезите в пясъка –

черупчести раздели, голи срещи,

самотни океани – твърде тясно е.

Водата бавно връща се в небето,

изпразва и очите ми от смисъл.

Обичането проси за сърцето,

а аз на теб кога съм го орисал?!

© All rights reserved.

Започнах да обичам тези дни,
в които мислено не съществуваш.
В очите ми щом силно завалиш,
аз моля се от мене да изплуваш...
Тогава си най-тъжното ми щастие. ...
  705 
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??