Орис
И в зоната на здрача стана светло –
звезда ли падна? Или взрив планетен
Луна извая втора в силуета
да дишам в сянката ти цветовете:
на огнения залез кръв червена,
на изгревното жълто сива утрин,
зелените цъфтежи напоени
с мъгли от паяжини бели, пусти...
Понякога вълните са горещи
и мият с огън белезите в пясъка –
черупчести раздели, голи срещи,
самотни океани – твърде тясно е.
Водата бавно връща се в небето,
изпразва и очите ми от смисъл.
Обичането проси за сърцето,
а аз на теб кога съм го орисал?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
