2 abr 2009, 10:21

Орис

712 0 7

 

Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - теб - орис и жребий
в тази грешка, на име "живот".
В сто дерета в безлунните нощи
се препъвах сред шипки и глог,
двеста пъти се свличах немощен
и откривах, че дявол и бог
в теб живеят. Когато най-сетне
те достигнах, пречупи ме гръм.
Днес приличам на дъб многолетен -
кух отвътре и грапав отвън.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Сърдечни поздрави за хубавия стих!
  • Между любимците ми си оставаш от времена стари и места различни Много си силен! Може ли забележке? Пусни по едър шрифт, макар че това съвсем не намалява стойността на стиха
  • Между любимците ми си оставаш от времена стари и места различни Много си силен! Може ли забележке? Пусни по едър шрифт, макар че това съвсем не намалява стойността на стиха
  • yotovava (Валентина Йотова), щастлива си, щом вярваш, че живота не е грешка
  • Уау!!!
    Много силен стих!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...