Орис
Дълго време пътувах към тебе,
дълго търсих през тъмното брод
да те стигна - теб - орис и жребий
в тази грешка, на име "живот".
В сто дерета в безлунните нощи
се препъвах сред шипки и глог,
двеста пъти се свличах немощен
и откривах, че дявол и бог
в теб живеят. Когато най-сетне
те достигнах, пречупи ме гръм.
Днес приличам на дъб многолетен -
кух отвътре и грапав отвън.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Веселинов Все права защищены
